Политическият контекст и възхода на ORaH

В края на октомври 2013г., нова партия с името Устойчиво развитие за Хърватия (ORaH) е учредена в Дома на журналистите в Загреб. На учредителното събрание присъстват около 200 членове. Концептуалните родители на политическата сила са бившият министър на опазването на околната среда и природата Мирела Холи (на заглавната снимка), част от тогава управляващата Социалдемократическа партия (SDP); Власта Тот, председател на „Zelena lista“, която дотогава е най-популярната екопартия в страната; Владимир Лей, човек от академичните среди и дългогодишен „зелен“ активист; и Давор Шкреч, бивш заместник-министър на околната среда и професор във Факултета по електрическо инженерство и компютри.

Другите учредители и бъдещи членове са най-вече от академичната общност, неправителствения сектор и кадри от старите леви партии като SDP, Хърватската народна партия (HNS) и Хърватските лейбъристи. Най-определящата черта на ORaH обаче е факта, че 80% от членовете нямат предишен политически опит. Това първоначално се приема като позитивна характеристика – както от публиката, така и вътре в партията.

Първото предизвикателство за ORaH са изборите за Европейския парламент на 25 май 2014 година. Кандидатите й са предимно имена, непознати на политическата сцена, така че челната позиция на Мирела Холи в списъка е очаквана. Публична тайна е, че ако мандатът бъде спечелен, тя ще го отстъпи на втория по популярност кадидат. Решението Холи да оглавява листата се оказа правилно – 60% от целия преференциален вот е за нея. Единственият „зелен“ европейски депутат от Хърватия обаче става Давор Шкрлец, който е на второ място по подкрепа.

Важно е да се отбележи, че избирателната активност при този вот е 25% – третата най-ниска в ЕС. ORaH печели 9,42% или 80 000 гласа. След този успех в края на май 2014 г., популярността на партията продължи да нараства до октомври същата година и историческия си връх – 16,8% одобрение в анкетните проучвания.

Два са ключовите фактори, на които се дължеше тази популярност. Най-напред – цялостното недоволство от правителството на Зоран Миланович кипеше, а доверието в традиционните партии спадаше. Основната опозиция, в лицето на Хърватския демократичен съюз (HDZ), се възприемаше от мнозинството като основен виновник за икономическата и социална криза, обхванала страната. Председателят й Томислав Карамарко беше най-непопулярният политик. Целият този контекст представляваше плодородна почва за израстването на партия, която да се противопостави и на двата лагера.

Вторият фактор е популярността и харизмата на Мирела Холи, която се възприемаше като отворен, принципен и честен политик. Самата абревиатура на името на партията („orah“  е хърватската дума за орех) привлича голям брой млади и образовани граждани. Социологическите проучвания след изборите за Европарламента потвърдиха хипотезите, че гласоподавателите на ORaH са предимно млади, високообразовани, недоволни, ляво настроени или аполитични до този момент хора. Това означаваше потенциал за увеличение на електората.

Политическият упадък на ORaH

Най-различни фактори допринесоха за продължителния спад в популярността на партията от ноември 2014 до парламентарните избори една година по-късно (8 ноември 2015 г.). Голяма роля изигра поляризациятя на хърватското общество между ляво и дясно преди президентските избори в края на 2014 г. Свидетелство за нея първоначално бяха протести на ветерани от войната (в бивша Югославия, бел. прев.), при които двете основни партии, HDZ и SDP, се възползваха от тази уязвима група граждани за собствени пропагандни цели. ORaH отказа да вземе страна, след като протестът се съсредоточи върху идеологически въпроси, вместо върху истински проблеми на ветераните.

Другият определящ фактор, който директно навреди на ORaH, бяха медийните спекулации за възможните коалиции след парламентарните избори. Зелената партия често беше споменавана като „вероятен“ партньор на SDP, въпреки че Мирела Холи постоянно и настойчиво отричаше подобен развой.

Политическото решение, което предопредели съдбата на ORaH беше решението на председателството да не издига кандидат на президентските избори и да подкрепи действащия държавен глава Иво Йосипович. Той беше възприеман от обществото като кандидат на SDP, а не като независим. Така беше затвърдено представата за ORaH като сателит на SDP, който би влязъл в коалиция с нея. На президентските избори имаше четирима кандидати, като трима от тях бяха установени политици, а четвъртият беше студент по компютърни науки, издигнат от антисистемната популистка партия “ Živi zid“ (Жива стена). Този човек, Иван Вилибор Синчич, спечели 16% от гласовете на първи тур и по този начин партията му зае мястото на нова алтернатива на политическата сцена. След окончателната победа на кандидата на HDZ Колинда Грабар-Китарович, популярността на ORaH продължи да спада с интензивно темпо. За няколко месеца „Živi zid“ я надмина по одобрение.

Причината за грешните политически сметки се крие в моментната популярност на Иво Йосипович и убеждението, че след очакваната му победа ORaH ще се превърне във втора политическа сила, с около 20% одобрение.

Структурата на ORaH

Освен грешното политическо решение да не излъчва кандидат в президентските избори, роля за падението изиграха вътрешни фактори като сложната структура на партията, недостига на средства и активни членове.

Уставът й предполага голяма популярност и между 5 и 10 хиляди членове, за което говори създаването на много политически и програмни структури на регионално и локално ниво. Поради сложните вътрешни взаимовръзки, донякъде и заради липсата на опит в политическото управление, взимането на вътрешнопартийни решения беше трудно, понякога невъзможно.

Тези фактори предопределиха недостатъчния пряк контакт с гражданите, което изгради имидж на ORaH като „виртуална партия“. По същия начин тя беше бавна в медийните си реакции, дискурсът им често беше прекелано затворен и специализиран, което доведе до възприемането й като елитарна. Проблемът с елитарността е присъщ на почти всички зелени партии в Европа, но конкретният политически контекст, в който никой нямаше стабилен електорат, се превърна в особено фатален за ORaH. По-простите послания и по-добрата теренна работа на конкурентните партии им позволиха да стигнат по-лесно до електората.

ORaH като еднолична партия

От създаването й до провалa в парламентарните избори, ORaH се възприемаше като партията на Мирела Холи. Макар и останалата част от изпълнителното ръководство беше като цяло непозната на по-широката публика, фактът, че партията не успя да популяризира личността на поне един от членовете си е притеснителен.

Основната дейност на ORaH беше разработването и разгласяването на секторни политики. При представянето им членовете и конкретните автори се опитваха да изградят реноме. Медийният интерес в политиките намаля след първите няколко месеца, а партийните членове не успяха да се установят в публичното пространство като експерти в специфичните сектори.

Далеч по-голямо беше вниманието към вътрешния конфликт, при който трима души от ръководството напуснаха партията. Това не причини допълнителен отлив на членове, но медийният щум навреди на ORaH, чиято популярност продължи да спада. Освен всичко, медиите останаха непрестанно фокусирани върху конфликта между премиера Миланович и Мирела Холи, който наподобяваше политически цирк без истинска дискусия, аргументи и съдържание.

Финалът на предизборната кампания

В последните два месеца от предизборната кампания популярността на ORaH спадна до 3,8%, което е под границата от 5% за влизане в парламента. Кампанията определено имаше популистки характер и двете основни политически сили се опитаха да поляризират гласоподавателите до възможно най-голяма степен. За целта те заеха радикални позиции относно ценностите и наследството от Втората световна война, като по този начин намалиха шансовете на евентуална трета сила.

Заради продължителния спад в популярността й, новинарските медии публикуваха все по-малко информация за действията на ORaH. През това време кампанията роди няколко други варианта – MOST (коалиция от независими либерали), „Živi zid“ и „365“ на Милан Бандич. Всички те залагаха, че ще са трета политическа сила.

За разлика от ORaH, тези партии прехвърлиха 5-процентовата бариера и получиха парламентарно представителство. „Милан Бандич 365“ и „Живи зид“ са популистки партии, но основната разлика е, че Бандич беше кмет на Загреб в продължение на 16 години, има по-голям опит в политиката на високо ниво и привлича част от гласоподавателите център-дясно.

Изборите на 8 ноември 2015 произведоха друга трета сила: коалицията MOST. Тя получи 19 депутати и след 3 месеца преговори сформира правителство заедно с дясната коалиция около HDZ.

MOST и ORaH искаха сходни реформи, но ключовите разлики помежду им бяха в партийната инфраструктура, яснотата на посланията към гражданите и по-добрия период на нарастване на популярността.

Възможностите за „зелена“ опция?

Перспективите пред „зеления“ избор в Хърватия лежат върху три въпроса: кой политически контекст е удобен за установяване на „зелени“ опции; кой ще основе и ръководи новите партии и какви са възможните им коалиционни партньори?

Днешният политически контекст в Югоизточна Европа показва липса на доверие в традиционните партии и все по-силно проникване на „трети опции“. Политическите системи в тези страни са по-слаби, тъй като демокрациите в тях са по-млади, което прави още по-лесна задачата за нови партии, включително „зелени“, да влязат на сцената.

Ако погледнем към самото възприемане на зелени идеи, то в Хърватия определено има позитивна промяна. Това става ясно от различни инициативи като спирането на добива на нефт в Адриатическо море, в която ORah влезе заедно с гражданското общество.

Едновременно новите и старите партии вкараха зелените идеи в своите програми. При правителствените преговори MOST поискаха министерството на околната среда, което считат за едно от най-важните ведомства. По време на предизборната кампания „Živi zid“ също засегнаха някои зелени теми.

В Хърватия и останалата Източна Европа има потенциал за реализацията на Зелена партия, която да участва в управлението на локално и национално ниво. Тя обаче трябва да възникне от самото общество и да се изгради постепенно, включително към регионални организации. Това контрастира на подхода „отгоре-надолу“ при ORaH. Обратният подход ще доведе до по-стабилна членска маса и електорална подкрепа, които от своя страна ще осигурят по-дългосрочни перспективи.

В Хърватия е наличен „зелен“ граждански сектор и ако активистите в него бъдат мобилизирани, то нова Зелена партия може да се очаква. Нейният успех обаче зависи от продължително и отдадено преливане на знания и опит от западните зелени организации към новите и стари актьори в Източна Европа. Само тогава групата Зелени – Европейски Свободен Алианс ще спечели повече места в Европейския парламент и ще заздрави позициите си на политическата карта на континента.